Всички заедно да предприемем мерки, за да направим живота на децата с аутизъм по-качествен
„ Да работим дружно, с всички благоприятни условия, които имаме, и да покажем, че можем да осигурим по-качествен живот на децата, наранени от аутизъм и на техните фамилии. Със социалистите в Екологичен потенциал се опитваме да осигурим повече средства за поддръжка на тази група в идващия програмен интервал. “ Това съобщи евродепутатът Кристиан Вигенин на следващата благотворителна самодейност „ Да си друг, Е привилегия “, която проведоха дружно с евродепутата и интернационален секретар на Българска социалистическа партия Цветелина Пенкова. Основен сътрудник на събитието бе Фондация " Помощ за лица с проблеми в развиването ". Вигенин с паника означи, че в последните години броят на децата с аутизъм непрестанно се усилва и това, за жалост, се трансформира в устойчива отрицателна наклонност, към която не можем да останем безразлични.
Цветелина Пенкова акцентира, че грижата за хората с аутизъм е не просто социална отговорност, а честен дълг. Тя означи, че фамилиите постоянно се сблъскват с късна или неточна диагностика, неподготвени просветителни институции и липса на достъп до мултидисциплинарни лечения. Тя уточни, че Европейски Съюз посредством тактики като тази за правата на хората с увреждания (2021-2030) поставя основи за смяна, само че е нужна по-добра съгласуваност и включване на наставнически и пациентски организации. „ Системата би трябвало да се приспособява към самостоятелните потребности на хората, а не те към строго дефинираните нейни рамки, “ съобщи Пенкова. Според нея напредъкът на обществото се мери посредством отношението му към най-уязвимите членове и по тази причина ще упорства за бързи и всеобхватни дейности.
Събитието сплоти на едно място представители на законодателната власт. На него участваха ръководителят на Народно събрание доцент Наталия Киселова, вицепремиерът и ръководител на Народно събрание на Българска социалистическа партия Атанас Зафиров, общественият министър Борислав Гуцанов, депутати, представители на локалната власт, медицински експерти и академични преподаватели, просветителни центрове, обществени и НПО-организации, родители.
„ Интегрираният метод и междуинституционалното взаимоотношение са измежду основните подходи за обезпечаване на ефикасна поддръжка на децата с аутизъм и техните фамилии. Преодоляването на общественото изключване е от значително значение хората да бъдат приспособени в учебната среда с присъединяване на експертите, работещи в обществените услуги “, посочи Атанас Зафиров. Според него всички ние, като жители, би трябвало да излезем оттатък страха и предразсъдъка и да се фокусираме върху гения и опциите на всички хора да се включат пълноценно в обществото и да способстват за неговото развиване.
„ Общество би трябвало да одобри, че има хора, които имат проблеми. Това не значи, че би трябвало да ги отхвърляме и те да си стоят у дома. Можем да очертаем ограниченията, които да подхващат страната и общините в поддръжка на хората с аутизъм, но измененията в мисленето на всички ни ще доведат до огромните промени, които ще създадат живота им по-пълноценен ", съобщи доцент Наталия Киселова. Тя благодари на Кр.Вигенин и Цв. Пенкова за организирането на полемиката. „ Доста постоянно сме привикнали да си затваряме очите пред избрани проблеми. Но когато задоволително хора оценят, че тематиката е значима, тя се подвига на по-високо равнище ", разясни доцент Киселова.
„ Хората от аутистичния набор имат голям капацитет и би трябвало да получават поддръжка от обществото. Различността не трябва да бъде спънка, а опция, стига обществото да поддържа хората с аутизъм в вярната посока ", разяснява Борислав Гуцанов. Той уточни, че МТСП е ангажирано с построяването на устойчиви политики за поддръжка, интеграция и достъп до услуги за хората с аутизъм и техните фамилии. Особено внимание се обръща на ранната диагностика, съответната обществена поддръжка и обезпечаването на действителни благоприятни условия за личностно и професионално развиване.
Депутатът от ПГ " БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА " и член на Комисията по опазване на здравето доктор Десислав Тасков показа, че синът му е на 18 години, също с аутизъм, и е минал през безредното държание, особено за фамилиите на тези деца. " Ще продължа да работя, с цел да има клинична пътека по детска психиатрия, обхващаща целия аутистичен набор и даваща опция за ранна диагностика, опция за съответна и систематична професионална помощ, в това число с логопеди и клинични психолози. Смятам, че това е крачка напред, с цел да отворим вратата и да изведем на открито тези „ скрити ” деца на България “, акцентира доктор Тасков.
Доц. Д-р Красимира Костадинова, народен координатор на районната мрежа на Югоизточна Европа за аутизма, сложи акцент върху ранната диагностика и намеса, които обезпечават по-добри шансове за развиване и качество на живот. Ръководителят на Департамент „ Здравеопазване и обществена работа “ в Нов български университет доцент доктор Полина Михова се ангажира с развиването на стратегии и начинания, които целят възстановяване на качеството на живот на хората с аутизъм. Доц. доктор Димитър Колев, невролог и учител по невролингвистика в ЮЗУ „ Неофит Рилски “, счита, че разстройствата от аутистичния набор изискват актуален, мултидисциплинарен метод, който комбинира неврофизиологична диагностика, невромодулация и персонализирани лечебни тактики. Д-р Десислава Маслинкова от Клиника по детска психиатрия „ Св. Никола “ регистрира, че резултатът от терапиите при децата е доста по-голям, когато стартират преди навършване на две години. Милена Кънчева от фондацията „ Помощ на лица с проблеми в развиването “ прикани да се създадат предпазени жилища за тези хора, с цел да не живеят цялостен живот с родителите си. Христина Бабалова, родител на дете с аутизъм, прикани за по-сериозно внимание върху образованието. Психологът от СУ „ Фредерик Жолио - Кюри “ Анет Маринова посочи, че е доста значимо съдействието с родителите и учителите, което изисква тактичност на езика и самостоятелен метод.
Психологът Весела Банова от съдружие „ Дете и пространство “ прикани да се употребяват всички вероятни запаси на медицината, обществените действия и учебните заведения, с цел да се сътвори добра среда за децата с аутизъм.
Калоян Дамянов, шеф на Регионалния център за поддръжка на процеса на приобщаващо обучение предложи да има диференцирана поддръжка според от потребностите на тези деца, които са с друга активност.
20-годишният Севдалин Тлаченски, студент в Нов български университет, който също е с аутизъм, посочи, че това не е болест, а положение, което прави тези хора разнообразни от останалите.
Дискусията беше придружена от благотворителен базар, на който бяха показани креативен и битови произведения, направени от общественото дружество „ Творителница Арт и Скок – за развиване на когнитивни умения и повишение на потенциала “, в което са ангажирани деца и младежи с проблеми в развиването. Набраните средства ще бъдат дарени на Фондация „ Помощ на лица с проблеми в развиването “ и Сдружение „ Аутизъм - обучение, бъдеще, благоприятни условия “ за осъществяване на ремонтни действия на „ Вила АутистикА “ - план за дневен център и обществено дружество за деца с увреждания в София.
Цветелина Пенкова акцентира, че грижата за хората с аутизъм е не просто социална отговорност, а честен дълг. Тя означи, че фамилиите постоянно се сблъскват с късна или неточна диагностика, неподготвени просветителни институции и липса на достъп до мултидисциплинарни лечения. Тя уточни, че Европейски Съюз посредством тактики като тази за правата на хората с увреждания (2021-2030) поставя основи за смяна, само че е нужна по-добра съгласуваност и включване на наставнически и пациентски организации. „ Системата би трябвало да се приспособява към самостоятелните потребности на хората, а не те към строго дефинираните нейни рамки, “ съобщи Пенкова. Според нея напредъкът на обществото се мери посредством отношението му към най-уязвимите членове и по тази причина ще упорства за бързи и всеобхватни дейности.
Събитието сплоти на едно място представители на законодателната власт. На него участваха ръководителят на Народно събрание доцент Наталия Киселова, вицепремиерът и ръководител на Народно събрание на Българска социалистическа партия Атанас Зафиров, общественият министър Борислав Гуцанов, депутати, представители на локалната власт, медицински експерти и академични преподаватели, просветителни центрове, обществени и НПО-организации, родители.
„ Интегрираният метод и междуинституционалното взаимоотношение са измежду основните подходи за обезпечаване на ефикасна поддръжка на децата с аутизъм и техните фамилии. Преодоляването на общественото изключване е от значително значение хората да бъдат приспособени в учебната среда с присъединяване на експертите, работещи в обществените услуги “, посочи Атанас Зафиров. Според него всички ние, като жители, би трябвало да излезем оттатък страха и предразсъдъка и да се фокусираме върху гения и опциите на всички хора да се включат пълноценно в обществото и да способстват за неговото развиване.
„ Общество би трябвало да одобри, че има хора, които имат проблеми. Това не значи, че би трябвало да ги отхвърляме и те да си стоят у дома. Можем да очертаем ограниченията, които да подхващат страната и общините в поддръжка на хората с аутизъм, но измененията в мисленето на всички ни ще доведат до огромните промени, които ще създадат живота им по-пълноценен ", съобщи доцент Наталия Киселова. Тя благодари на Кр.Вигенин и Цв. Пенкова за организирането на полемиката. „ Доста постоянно сме привикнали да си затваряме очите пред избрани проблеми. Но когато задоволително хора оценят, че тематиката е значима, тя се подвига на по-високо равнище ", разясни доцент Киселова.
„ Хората от аутистичния набор имат голям капацитет и би трябвало да получават поддръжка от обществото. Различността не трябва да бъде спънка, а опция, стига обществото да поддържа хората с аутизъм в вярната посока ", разяснява Борислав Гуцанов. Той уточни, че МТСП е ангажирано с построяването на устойчиви политики за поддръжка, интеграция и достъп до услуги за хората с аутизъм и техните фамилии. Особено внимание се обръща на ранната диагностика, съответната обществена поддръжка и обезпечаването на действителни благоприятни условия за личностно и професионално развиване.
Депутатът от ПГ " БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА " и член на Комисията по опазване на здравето доктор Десислав Тасков показа, че синът му е на 18 години, също с аутизъм, и е минал през безредното държание, особено за фамилиите на тези деца. " Ще продължа да работя, с цел да има клинична пътека по детска психиатрия, обхващаща целия аутистичен набор и даваща опция за ранна диагностика, опция за съответна и систематична професионална помощ, в това число с логопеди и клинични психолози. Смятам, че това е крачка напред, с цел да отворим вратата и да изведем на открито тези „ скрити ” деца на България “, акцентира доктор Тасков.
Доц. Д-р Красимира Костадинова, народен координатор на районната мрежа на Югоизточна Европа за аутизма, сложи акцент върху ранната диагностика и намеса, които обезпечават по-добри шансове за развиване и качество на живот. Ръководителят на Департамент „ Здравеопазване и обществена работа “ в Нов български университет доцент доктор Полина Михова се ангажира с развиването на стратегии и начинания, които целят възстановяване на качеството на живот на хората с аутизъм. Доц. доктор Димитър Колев, невролог и учител по невролингвистика в ЮЗУ „ Неофит Рилски “, счита, че разстройствата от аутистичния набор изискват актуален, мултидисциплинарен метод, който комбинира неврофизиологична диагностика, невромодулация и персонализирани лечебни тактики. Д-р Десислава Маслинкова от Клиника по детска психиатрия „ Св. Никола “ регистрира, че резултатът от терапиите при децата е доста по-голям, когато стартират преди навършване на две години. Милена Кънчева от фондацията „ Помощ на лица с проблеми в развиването “ прикани да се създадат предпазени жилища за тези хора, с цел да не живеят цялостен живот с родителите си. Христина Бабалова, родител на дете с аутизъм, прикани за по-сериозно внимание върху образованието. Психологът от СУ „ Фредерик Жолио - Кюри “ Анет Маринова посочи, че е доста значимо съдействието с родителите и учителите, което изисква тактичност на езика и самостоятелен метод.
Психологът Весела Банова от съдружие „ Дете и пространство “ прикани да се употребяват всички вероятни запаси на медицината, обществените действия и учебните заведения, с цел да се сътвори добра среда за децата с аутизъм.
Калоян Дамянов, шеф на Регионалния център за поддръжка на процеса на приобщаващо обучение предложи да има диференцирана поддръжка според от потребностите на тези деца, които са с друга активност.
20-годишният Севдалин Тлаченски, студент в Нов български университет, който също е с аутизъм, посочи, че това не е болест, а положение, което прави тези хора разнообразни от останалите.
Дискусията беше придружена от благотворителен базар, на който бяха показани креативен и битови произведения, направени от общественото дружество „ Творителница Арт и Скок – за развиване на когнитивни умения и повишение на потенциала “, в което са ангажирани деца и младежи с проблеми в развиването. Набраните средства ще бъдат дарени на Фондация „ Помощ на лица с проблеми в развиването “ и Сдружение „ Аутизъм - обучение, бъдеще, благоприятни условия “ за осъществяване на ремонтни действия на „ Вила АутистикА “ - план за дневен център и обществено дружество за деца с увреждания в София.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ